Ежедневната грижа, обяснена ясно

За новото куче всичко е непознато – миризмите, звуците, хората и правилата в дома. Затова през първите дни не очаквайте твърде много и не го натоварвайте. Британският приют „Батърси“ съветва поне в първите няколко дни да избягвате гостите, за да може кучето първо да опознае новото си семейство.

Подгответе спокойно кътче, в което кучето може да се оттегли, когато има нужда от почивка – например отворена клетка с одеяло или удобно легло на тихо място, с купичка вода до него. Това е неговото убежище, а не място за наказание, и всички в семейството трябва да го уважават.

Правилата в дома трябва да са ясни от първия ден: ако не искате кучето да се качва на дивана, не му позволявайте това и в началото. Всяко куче се адаптира със собствено темпо – някои се чувстват у дома за часове, на други са нужни седмици. Оставете го само да покаже кога е готово за повече общуване.

През първите дни запишете час за преглед при ветеринарен лекар, за да се провери здравето, ваксините и микрочипа на кучето.

• Тихо кътче с легло и вода.
• Без гости и шумни събирания в първите дни.
• Еднакви часове за хранене, разходки и сън.
• Ясни и последователни правила от самото начало.
• Преглед при ветеринар в първите дни.¹

Т.нар. чувствителен период за социализация е приблизително между 3- и 14-седмична възраст. Тогава кученцето лесно приема новите хора, животни, звуци, повърхности и ситуации като нормални и безопасни. Ако през този период липсват подходящи преживявания, рискът от страхове, избягващо поведение и агресия в зряла възраст се увеличава.

Американското дружество по ветеринарна етология (AVSAB) смята, че социализацията трябва да започне още преди кученцето да е напълно ваксинирано – стандартът на грижа не е да се чака края на ваксинациите. Според AVSAB кученцата могат да започнат групови занимания още на 7–8 седмици, ако са получили поне една доза ваксини най-малко 7 дни преди първото занимание и са обезпаразитени. Обсъдете с ветеринаря кои места и контакти са безопасни, докато имунизацията не бъде завършена.

Важно е всяко преживяване да е положително за кученцето, а не просто да „мине“. Започвайте отдалеч и постепенно, позволявайте му само да се приближи и го награждавайте. Ако кученцето се страхува, увеличете разстоянието и забавете темпото. Социализацията продължава и след 14-та седмица – положителните срещи са важни поне до 6–8-месечна възраст, а и през целия живот.

• Различни хора: деца, възрастни, хора с шапки, очила, бастуни.
• Спокойни, ваксинирани и дружелюбни кучета.
• Звуци от града, превозни средства, асансьори, различни настилки.
• Боравене с лапите, ушите и устата – подготовка за прегледи и грижа.
• Кратки разходки с кола и посещения при ветеринар „за удоволствие“.²³

Нуждата от движение зависи от породата, възрастта и здравето, но всяко куче има нужда от ежедневни разходки и общуване. Освен физическото натоварване, кучетата трябва да могат да проявяват естественото си поведение: да душат, да изследват, да играят и да общуват.

Обогатяването на средата са занимания, които ангажират ума, тялото и сетивата на кучето. Според RSPCA те помагат на кучето да се отпусне, намаляват стреса и тревожността, укрепват връзката със стопанина и могат да предотвратят нежелано поведение, например прекомерен лай.

Има различни видове обогатяване: обучение и задачи за решаване, нови маршрути и места за разходка, играчки и пъзели за храна, „души-постелки“ с нови миризми и социални контакти с хора и други кучета. Разнообразявайте заниманията, за да не стават скучни, и ако използвате храна, я вадете от дневната порция, за да не напълнее кучето.

• Оставяйте кучето да души на разходка – това е умствена работа.
• Кратки тренировки с награди няколко пъти на ден.
• Пъзели и играчки за храна вместо купичка от време на време.
• Сменяйте играчките и маршрутите.
• При кученца и възрастни кучета натоварването се съобразява с ветеринар.⁴

Редовното разресване премахва мъртвите косми и мръсотията, предпазва от сплъстяване и е добър момент да проверите кожата за бучки, рани, бълхи и кърлежи. Според британската благотворителна ветеринарна организация PDSA късокосместите кучета, като лабрадора и стафордширския бултериер, обикновено се нуждаят от разресване веднъж седмично.

Кучетата със средно дълга козина, като немската овчарка и някои шпаньоли, се нуждаят от разресване няколко пъти седмично, а дългокосместите – например брадатата коли и ласа апсо – от ежедневно разресване и професионално подстригване няколко пъти в годината. Къдравата козина на кръстоските с пудел (кокапу, лабрадудел) лесно се сплъстява и изисква разресване няколко пъти седмично.

Приучете кучето към разресването от малко, с кратки сесии и награди. Ако не сте сигурни какво е нужно на вашата порода, попитайте ветеринаря или професионален грумър.

• Къса козина: веднъж седмично.
• Средно дълга козина: няколко пъти седмично.
• Дълга или къдрава козина: ежедневно или почти ежедневно, плюс подстригване.
• Проверявайте кожата при всяко разресване.⁵

Според PDSA, освен ако няма медицинска причина, кучетата не се нуждаят от често къпане, защото шампоаните премахват естествените масла от козината. Ако кучето се изкаля на разходка, обикновено е достатъчно да го изплакнете с топла вода.

Когато се налага къпане с шампоан, използвайте шампоан, предназначен за кучета – шампоаните за хора могат да раздразнят кожата. Подсушете кучето добре с кърпа, особено през студените месеци. При породите с гънки по кожата, като мопса, гънките трябва да се подсушават внимателно, защото влагата в тях благоприятства бактериални и гъбични инфекции.

Направете къпането приятно с лакомства, например с пълнена играчка или постелка за ближене. Ако ветеринарят е предписал лечебен шампоан, следвайте неговите указания за честотата.

• Изкаляно куче – изплакване с топла вода.
• Само шампоан за кучета.
• Добро подсушаване, особено на кожните гънки.⁶

PDSA препоръчва проста проверка: поставете лапата на кучето върху дланта си – ако ноктите я докосват, вероятно са малко дълги. Друг признак е тракането на ноктите по твърд под.

Във всеки нокът има жива част с кръвоносни съдове и нерви. Използвайте ножица, предназначена за кучета, подрязвайте само върховете и спрете на няколко милиметра от живата част. При тъмни нокти, при които тя не се вижда, режете на съвсем малки стъпки. Не забравяйте петите пръсти (зъбците) от вътрешната страна на краката – те не се изтъркват при ходене.

Ако случайно засегнете живата част, запазете спокойствие, притиснете нокътя със стерилна марля и се свържете с ветеринаря за съвет. Ако не сте сигурни как да подрежете ноктите или кучето се притеснява, помолете ветеринаря или грумъра да ви покаже.⁷

Проверявайте ушите редовно за зачервяване, неприятна миризма, обилна секреция или често тръскане на главата и чесане. Тези признаци може да означават възпаление или паразити – в такъв случай не почиствайте сами, а се свържете с ветеринаря, защото може да е нужно лечение.

Ако ветеринарят препоръча почистване, използвайте препарат за уши на кучета: поставете от разтвора в ухото, масажирайте внимателно основата му, оставете кучето да се изтръска и избършете видимата мръсотия на входа на ухото с памук.

Никога не използвайте клечки за уши – с тях можете да избутате мръсотията навътре или дори да увредите тъпанчето. След почистването наградете кучето, за да свързва процедурата с нещо приятно.⁸

Според Американската ветеринарна медицинска асоциация (AVMA) редовното миене на зъбите е най-ефективното, което можете да направите у дома за здравето на зъбите между ветеринарните почиствания. Най-добре е зъбите да се мият всеки ден, но и миенето няколко пъти седмично има ефект. С търпение и награди повечето кучета приемат четката.

Използвайте само паста за зъби за кучета. Някои пасти за хора съдържат ксилитол, който е силно токсичен за кучетата.

Когато избирате дентални лакомства, играчки или храни, търсете знака на Ветеринарния съвет за орално здраве (VOHC). Той се дава на продукти, за които производителят е представил данни, че намаляват зъбната плака, зъбния камък или и двете. Съветът не тества продуктите сам, а оценява представените изследвания. Неприятният дъх от устата може да е признак на заболяване – при всеки годишен преглед ветеринарят трябва да провери и устната кухина.

• Миене на зъбите – в идеалния случай ежедневно.
• Само паста за кучета – никога паста за хора.
• Дентални продукти със знак VOHC.
• Проверка на зъбите при всеки ветеринарен преглед.⁹¹⁰¹¹

Изследване на Кралския ветеринарен колеж в Лондон (RVC), базирано на данните от VetCompass за над 900 000 кучета във Великобритания, установява, че приблизително всеки седми случай на топлинен удар, стигнал до ветеринар, е завършил фатално. Сред породите с най-висок риск са чау-чау, булдогът и френският булдог. Брахицефалните (плоскомуцунестите) кучета са с по-висок риск от кучетата с нормална дължина на муцуната, защото охлаждането чрез задъхване при тях е по-неефективно. По-висок риск имат и кучетата с наднормено тегло спрямо средното за породата и пола им.

Друго изследване на същия екип показва, че най-честата причина за топлинен удар е физическото натоварване – разходки, интензивна активност и игра, а не оставянето в кола. Затова в топлите дни разхождайте кучето рано сутрин или вечер, избягвайте тичане и игри в жегата, осигурете сянка и вода и никога не оставяйте кучето в паркиран автомобил.

Признаци на топлинен удар са силно задъхване, учестено или затруднено дишане, отпадналост, лигавене, повръщане, диария, яркочервени или много бледи венци, слабост и колапс, а в тежки случаи – объркване и гърчове. RVC призовава стопаните да следват правилото „първо охлади, после транспортирай“: веднага започнете да охлаждате кучето, като го поливате с вода, по-хладна от тялото му (младо и здраво куче може да се потопи в хладна вода), и осигурете въздушно течение. Междувременно се обадете на ветеринаря и продължете охлаждането по пътя към клиниката.

• Разходки в най-хладните часове на деня.
• Без тичане и интензивна игра в жегата.
• Никога не оставяйте кучето в колата.
• Особено внимание при брахицефални, пълни, възрастни и дългокосмести кучета.
• При топлинен удар – първо охладете, после транспортирайте.^12131415

Според AVMA поносимостта на кучето към студ зависи от козината, мастните запаси, активността и здравето му. Съкращавайте разходките в много студени дни и потърсете ветеринар, ако кучето трепери или е силно отпаднало след престой навън. Късокосместите кучета или тези, които видимо зъзнат, може да се нуждаят от пуловер или яке, а някои – и от обувки за лапите.

След разходка избърсвайте лапите на кучето: солта и препаратите против заледяване могат да раздразнят кожата и да бъдат погълнати при ближене. Антифризът е отровен за животните – съхранявайте го на недостъпно място и почиствайте разлятото. Студът може да влоши някои заболявания, например артрита, затова зимата е подходящо време за профилактичен преглед.

Кучетата, които живеят навън, се нуждаят от изолирана и суха колиба и вода, която не замръзва. При силен студ дори те трябва да бъдат прибирани на топло.¹⁶

Правилата за некомерсиално придвижване на домашни любимци в ЕС са уредени с Регламент (ЕС) № 576/2013. Кучето трябва да бъде идентифицирано с микрочип (татуировка се признава само ако е поставена преди 3 юли 2011 г. и е ясно четима), да има валидна ваксина срещу бяс и да пътува с европейски паспорт за домашни любимци, издаден от оторизиран ветеринарен лекар.

Редът е важен: първо се поставя микрочип, след това се прави ваксината срещу бяс. Кучето трябва да е навършило поне 12 седмици при ваксинирането, а след първата ваксинация трябва да изминат поне 21 дни, преди да може да пътува. Реваксинацията трябва да се направи, преди предишната ваксина да изтече, иначе периодът на изчакване започва отначало.

За Финландия, Ирландия, Малта, Норвегия и Северна Ирландия кучето трябва да е обезпаразитено срещу тения (Echinococcus multilocularis) от ветеринар между 24 и 120 часа преди влизането, като това се вписва в паспорта. Некомерсиалното придвижване обикновено е ограничено до пет животни. Правилата за пътуване извън ЕС са различни – проверете ги навреме при ветеринаря и в официалните източници на страната, за която пътувате.

• Микрочип → ваксина срещу бяс → поне 21 дни изчакване.
• Ваксинация след навършване на 12 седмици.
• Европейски паспорт, попълнен от оторизиран ветеринар.
• Обезпаразитяване срещу тения за някои държави.¹⁷¹⁸

От 2017 г., с промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, всички домашни кучета в България трябва да бъдат идентифицирани с микрочип. Чипът се поставя от ветеринарен лекар след навършване на 4-месечна възраст – под кожата в лявата част на шията – и съдържа уникален 15-цифрен код. Данните за кучето и стопанина се вписват в интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), а кучето получава ветеринарномедицински паспорт.

Освен ветеринарната регистрация, стопаните трябва да регистрират кучето и в общината по местоживеене, където се плаща годишна такса за притежаване на куче. Размерът на таксата, сроковете и случаите на освобождаване се определят от всяка община с наредба, затова проверете правилата във вашата община. Общинските наредби често съдържат и други изисквания – например наредбата на община Шабла задължава стопаните да носят ветеринарномедицинския паспорт при разходка и да съобщават в 7-дневен срок за промени като смяна на собственика или адреса, смърт или изгубване на кучето.

Микрочипът помага изгубеното или откраднатото куче да бъде върнато на стопанина си, но само ако данните в регистъра са актуални. Той е задължителен и за пътуване в ЕС. Ако не сте сигурни дали кучето ви е регистрирано правилно, попитайте ветеринарния лекар или областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ). Законодателството се променя, затова проверявайте актуалните изисквания в официалните източници.

• Микрочип при ветеринар след навършване на 4 месеца.
• Вписване в системата на БАБХ и ветеринарномедицински паспорт.
• Регистрация в общината и годишна такса.
• Поддържайте данните за контакт актуални.¹⁹²⁰¹⁷

Преди да вземете куче, помислете дали размерът, енергията и нуждите от грижа на породата или типа куче отговарят на дома, времето и бюджета ви. Приютите и сдруженията за осиновяване често познават характера на кучетата си и могат да ви помогнат да намерите подходящо куче. Британската организация Dogs Trust подчертава, че подбира семейството според начина на живот, хората и другите животни в дома, а осиновените от нея кучета са прегледани, ваксинирани, обезпаразитени и чипирани.

Ако търсите кученце от развъдчик, RSPCA съветва да видите кученцата заедно с майка им на мястото, където са родени и отгледани, и по възможност да посетите развъдчика повече от веднъж. Отговорният развъдчик отговаря подробно на въпросите ви, задава и вие въпроси, предоставя документи за ваксини, обезпаразитяване, микрочип и здравни изследвания на родителите за наследствени заболявания, характерни за породата.

Тревожни сигнали са: майката „не е тук в момента“, натиск да платите бързо, предложение кученцето да ви бъде доставено на паркинг или друго случайно място, кученце, отделено от майка си преди 8-седмична възраст, и омаловажаване на здравни проблеми като „нормални за породата“. Ако нещо ви се струва нередно, по-добре се откажете, отколкото да подкрепите безотговорно развъждане.

• Вижте кученцето с майка му на мястото, където е отгледано.
• Поискайте документи за ваксини, обезпаразитяване, микрочип и здравни изследвания на родителите.
• Не приемайте кученце, по-малко от 8 седмици.
• Обмислете осиновяване от приют или сдружение.²¹²²